Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България


Източник: НСИ, Евростат


^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България




2004

2005

2006

2007

2008

България

100

100

100

100

100

Северен централен

9,82

9,67

9,04

8,64

8,37

Източник: НСИ, Евростат


^ Таблица 7. Относителен дял на БДС на областите спрямо СЦР




2004

2005

2006

2007

2008

Северен централен

100

100

100

100

100

Велико Търново

28,98

28,78

28,89

29,24

27,25

Габрово

17,17

16,81

16,90

17,46

16,77

Разград

13,70

13,47

13,22

12,68

12,69

Русе

28,47

29,13

29,53

29,87

32,10

Силистра

12,06

11,81

11,45

10,75

11,19

Източник: НСИ, Евростат

В структурата на разпределение на преките чуждестранни Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България инвестиции за 2009 г. основно място заема Югозападният район със 67,87 %, следван от Североизточния и Югоизточния. Преките чуждестранни инвестиции в Северния централен район не отбелязват значително нарастване и през 2010 г. и сравнително малкият им дял в Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България общия обем на привлечените чужди средства за страната се запазва – около 3,72 % през 2009 г.

При проследяване динамиката на преките чуждестранни инвестиции по области на СЦР през 2009 г., най-голямо повышение спрямо 2008 г Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България., се констатира в област Разград – с 16 929 хил. евро. Най-привлекателна за чуждите инвеститори остава област Русе с 45,4 % преки чуждестранни инвестиции.


^ Таблица 8: Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия /хил. евро/




2008

2009

България

19 185 003

20 441 581

Северозападен

500 961

495 574

Северен централен

797 174

759 508

Велико Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България Търново

84 889

68 836

Габрово

237 015

211 266

Разград

107 928

124 857

Русе

336 034

344 794

Силистра

31 308

9 755

Североизточен

2 053 309

2 083 919

Югоизточен

1 639 288

1 857 192

Югозападен

12 853 513

13 872 873

Южен централен

1 340 758

1 372 515

Източник:НСИ


През 2010 г. реализираните приходи от нощувки в района са 18 232 107 лв., което спрямо страната представлява чуть 2,79 %, в т. ч. от чужденци - 1,03 %. Вътрешнорегионалните различия по отношение на туризма продължават да са ясно откроени Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България, като област Велико Търново заема водещо място по изграденост на туристическата база, реализирани леглодни и приходи от нощувки.


^ Таблица 9: Развитие на туризма в Северен централен район през 2010 г.

^ Райони, области

Легла

Легла Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България – денонощия

Реализирани

нощувки

Приходи от

нощувки – лева

Общо

в т.ч.

чужденци

Общо

в т.ч.

чужденци

България

283 641

61 997 293

16 261 170

10 565 210

653 736 875

465 763 070

^ Северен централен

12 538

4 324 507

492 105

92 654

18 232 107

4 784 238

Велико Търново

5 219

1 837 846

187 797

35 271

7 107 668

1 850 468

Габрово

4 123

1 388 333

128 869

15 137

3 851 547

793 183

Разград

551

194 185

21 431

3 686

766 117

168 566

Русе

1 917

656 578

119 780

30 404

5 196 074

1 552 898

Силистра

728

247 565

34 228

8156

1 310 701

419 123

Източник: НСИ


През 2009 г. населението в Северния централен район наброява 914 239 души, което е с 10 034 души по-малко спрямо предходната година, либо с Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България 1,09 %. Тази тенденция е устойчива във времето, тъй като се наблюдава в последните пет-шест години.

И във вътрешнорегионален план за всички области в СЦР е свойственна тази тенденция на намаляване броя на Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България населението през 2009 г. С най-голям брой население 275 395 души е област Велико Търново (3,64 % от населението на страната и 30,1 % от населението на СЦР ), а на последно място е област Силистра със 127 659 души.

Населението Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България в трудоспособна възраст в Северния централен район през 2009 г. е 578 163 души и представлява 62,55 % от населението на района. Спрямо 2008 г., тази категория население намалява с 5 851 души. Продължава процесът на застаряване на населението, което естествено Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България води до нарастване на показателя за неговата средна възраст.


^ Таблица 10: Общ брой на населението и население под, във и над трудоспособна възраст

Райони/области

Общ брой на населението

^ Под трудоспособна възраст

В трудоспособна възраст

Над Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България трудоспособна възраст

2008 г.

България

7 606 551

1 099 948

4 805 892

1 700 711

Северен централен

924 273

124 781

578 163

221 329

Велико Търново

277 520

35 280

175 742

66 498

Габрово

131 911

16 511

78 759

36 641

Разград

134 485

21 415

84 739

28 331

Русе

251 236

32 834

158 711

59 691

Силистра

129 121

18 741

80 212

30 168

2009 г.

България

7 563 710

1 009 038

4 773 929

1 690 743

Северен централен

914 939

122 924

572 312

219 703

Велико Търново

275 395

35 056

174 432

65 907

Габрово

130 001

16 157

77 339

36 505

Разград

132 740

20 762

83 833

28 045

Русе

249 144

32 492

157 418

59 234

Силистра

127 659

18 457

79 190

30 012

Източник: НСИ


В сопоставление с 2009 г., през 2010 г. коефициентът на икономическа активност (15 - 64 навършени години) за страната намалява с 1,0 пт.

За Северния централен район през 2010 г. коефициентът Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България е със стойност под средната за страната и в сопоставление с 2009 г. намалява с 1,9 пт.

Икономическата активност във всички области в СЦР през 2010 г. отбелязва намаление и е под средната Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България за България, като само в област Русе (51,3 %) коефициентът доближава този за страната.


^ Таблица 11: Коефициент на икономическа активност (%) на населението през периода 2006 – 2010 г.


^ Райони и области


2006

2007

2008

2009

2010

Общо

51,3

52,6

53,8

53,0

52,0

Северен централен

49,3

50,2

50,2

49,3

47,4

Велико Търново

46,4

47,7

48,3

46,8

44,8

Габрово

52,1

51,4

53,2

49,7

48,3

Разград

47,7

48,2

47,7

48,4

47,6

Русе

52,6

53,2

52,1

53,4

51,3

Силистра

47,7

51,1

50,1

47,2

44,4

Източник: НСИ


И през 2010 г. продължи закономерното Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България плохо отражение на кризата върху пазара на труда. Коефициентът на заетост за населението във възрастовия спектр от 15 до 64 години през 2010 г. е 59,7 % за България, либо с 2,9 пт по-нисък в сопоставление с 2009 г.

Коефициентът Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България на заетост за населението на възраст от 20 до 64 навършени години (показател, включен в стратегия „Европа 2020”) намалява с 3,4 пт в сопоставление с 2009 г. и достига 65,4 %. Отчетеният спад в заетостта на населението на Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България 15 и повече години през 2010 г. е практически двойно по-голям от този през 2009 г.

Според последните данни на Eвростат за 2010 г., коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България в Европейския съюз на 27-те страни-членки е 64,2 % (при 64,6 за 2009 г.).

Коефициентът на заетост за страната през 2010 г. намалява с 3,1 процентни пт в сопоставление предходната година и достига 46,3 %.

По този показател Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България България изостава в сопоставление със страните от ЕС, където през 2009 г. коефициентът на заетост е средно 64,6 % (ЕС-27) и в периода 2007 - 2009 г. е нараснал със 6,3 %.

През 2010 г. равнището на заетост за района е 41,1 % и е Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България по-ниско от средното за страната (46,3 %). В сопоставление с 2009 г. коефициентът намалява с 4,1 процентни пт.

Във вътрешнорегионален план – с най-високо равнище на заетост се характеризира област Русе (45,9 %), а с Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България най-ниско – област Разград с 36,9 %.


^ Таблица 12: Коефициент на заетост по райони и области през 2006 - 2010 г.


^ Райони и области


2006

2007

2008

2009

2010

Общо

46,7

49,0

50,8

49,4

46,3

Северен централен

43,4

44,9

45,9

45,2

41,1

Велико Търново

41,0

44,6

44,6

42,6

39,1

Габрово

50,2

50,7

52,1

47,6

43,3

Разград

44,6

36,9

40,6

39,7

36,9

Русе

47,7

47,1

47,8

50,5

45,9

Силистра

47,7

43,3

44,3

43,6

38,0

Източник: НСИ


Въздействието на глобалната финансова и икономическа криза, която в България започна да Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България се проявява през последното тримесечие на 2008 г., през 2009 г. и 2010 г. влоши стопанската конюнктура в страната, преобърна трайната тенденцията на икономическия растеж и промени съществено ситуацията на пазара на труда, като предизвика Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България нарастване на безработицата в страната през 2009 г. и 2010 г.

Средногодишният коефициент на безработица в страната през периода 2006 - 2008 г. отчита трайна положителна тенденция на намаление, но през 2009 г. и 2010 г. нараства спрямо предходните години. През Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България 2010 г. коефициентът на безработица е 10,20 %, с 3,40 процентни пт по-висок от този за 2009 г.

В България през 2010 г. отчетеният средногодишен коефициент на безработица е по-висок от средния за Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България Европейския съюз. По данни на Евростат този коефициент през 2010 г., в Еврозоната (17 държави на Евросъюза) е 10,00 %, а за Евросъюза (ЕС-27) – 9,60 %.

През 2010 г. средногодишният коефициент на безработица нараства под въздействие на световната финансова и икономическата Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България криза в практически всички 23 страни-членки на Европейския съюз спрямо предходната година. Най-голямо повышение се наблюдава в 3 държави, сред които е и България: Литва (с 4,10 процентни пт), Естония (с 3,10 процентни Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България пт) и България (с 3,10 процентни пт).

На територията на страната равнището на безработица нараства във всичките 28 области спрямо предходната година.

През 2010 г. коефициентът на безработица за СЦР е 11,5 % (бележи нарастване спрямо 2009 г Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България. с 3,1 %) и е по-висок от средния за страната (10,2 %).

Същата тенденция на покачване на равнището на безработица, се наблюдава и във вътрешнорегионален план, като коефициентът е най-висок в област Разград (22,6 %), а най-нисък Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България в област Русе (6,8 %).


^ Таблица 13: Коефициент на безработица за периода 2006-2010 г.

^ Райони и области

2006

2007

2008

2009

2010

България

9,0

6,9

5,6

6,8

10,2

Северен централен

13,5

7,9

8,5

8,4

11,5

Велико Търново

11,7

7,5

7,8

9,0

13,1

Габрово

(3,7)

3,6

(2,0)

(4,4)

7,5

Разград

21,7

12,4

14,9

18,1

22,6

Русе

15,3

6,4

8,3

5,4

6,8

Силистра

15,9

11,2

11,6

7,6

11,4

Източник: НСИ


Политики за развитие на национално, местно и регионално ниво

През 2010 г. са приети редица нови стратегически Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България документи, имащи отношение към формирането на политиката за развитие на районите.

Одобрената от Европейския съвет през юни 2010 г. стратегия „Европа 2020”, цели повишаване на конкурентоспособността на Съюза, постигане на икономически растеж Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България и повече работни места.

В изпълнение на тази Стратегия, бе изготвена ^ Национална програма за реформи на Република България (2011-2015 г.). Предложените в НПР мерки на икономическата политика, са насочени към преодоляване на съществуващите предизвикателства за оптималното Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България развитие на основните фактори за растежа на икономиката и към достигане на националните цели в изпълнение на стратегия „Европа 2020”, в съответствие с препоръките в интегрираните насоки и дефинираните приоритети в Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България рамките на седемте водещи инициативи за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Предстои Европейския съвет на заседанието си на 24 юни 2011 г., да одобри и стратегията на ЕС за Дунавския регион Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България, след което да започне реалното й изпълнение.

Основните насоки за нейното изпълнение са свързани с по-добро синхронизиране със съществуващите политики и механизми за финансиране, постигане на по-висока ефективност от инвестициите Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България и по-качествени и иновативни проекти.

Чрез реализацията на целите и приоритетите на стратегията на ЕС за Дунавския регион, се очаква тя да има директно воздействие върху развитието на Северозападния и Северния централен райони Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България от ниво 2 и върху 8 територии от ниво 3.

През декември 2010 г., МРРБ представи проект на нова стратегия: „Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 г. за пътищата с национално и общоевропейско Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България значение“. Този документ има дългосрочен нрав и е насочен към постигане на стабильно развитие на националната пътна инфраструктура, както и към ефективното й интегриране в общоевропейската транспортна мрежа. Доизграждането на пътната Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България инфраструктура на България е базисна предпоставка за по-ефективно интегриране на българската в общоевропейската пътна мрежа, за ускоряване на регионалните процеси на сближаване, като по този начин спомогне за устойчивото Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България развитие на икономиката на страната и даде своя принос за устойчивото развитие на Европейското икономическо место.

Документът е разработен в контекста на „Стратегия за развитие на транспортната система на България до 2020 г.” и включва приоритетните Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България проекти, имащи стратегическо значение за развитието на районите от ниво 2, вкл. Северния централен район.

След „Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове” в Толедо (Испания), на неформална среща на министрите на ЕС (юни Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България 2010 г.) е приета Декларация за градско развитие. Тя съдържа препоръки към държавите-членки за формулиране на политики и мерки за обновяване на жилищния фонд, законодателни инициативи и насърчаване на механизми за Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България финансиране енергийната ефективност.

Приетата през 2008 г. „Зелена книжка за териториално сближаване“ насърчава хармоничното и стабильно развитие на териториите в ЕС. Всеки един от районите на ниво 2 в България има свои Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България специфични свойства и ресурси и може да предложи нещо уникално, с което да реализира своя потенциал. Териториалното сближаване на районите на основата на този потенциал ще осигури хармоничното им развитие и ще Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България гарантира, че гражданите им могат да се възползват изцяло от тези свойства.

^ Актуализираната Стратегия за децентрализация 2006-2015 г. определя насоките за разпределение на правомощия и ресурси меж различните нива на управление. Това е документ Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България с дългосрочен хоризонт на реализация, което гарантира времева обвързаност с плановите и програмните документи в областта на регионалната политика и с Националната стратегия за регионално развитие, чието изпълнение приключва през 2015 г. По Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България този начин се осигурява по-тясна връзка меж процесите на децентрализация и тези на регионалното развитие. Ценность 3 на Стратегията цели да се прирастят правомощията на регионалните и областните съвети за развитие. Това е принципиальна Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България предпоставка за удачно използване на средствата по оперативните програми и координацията на структурните инструменти на ЕС.

През 2010 г. Регионалният съвет за развитие на СЦР одобри ^ Проекта на Актуализиран документ за Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България изпълнение на Регионалния план за развитие на Северен централен район 2010-2013 г. за остатъка от периода на неговото действие.

Други по-важни планови и програмни документи, имащи отношение към регионалната политика:

√ Актуализиран документ за Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България изпълнение Националната стратегия за регионално развитие 2010-2015 г.;

√ Стратегия за развитие на транспортната система на България до 2020 г. (март 2010 г.), която е принципиальна и за Северния централен район, тъй като на територията Източник: НСИ, Евростат ^ Таблица 6. Относителен дял БДС на СЦР спрямо България на района са развити повечето видове транспорт – воден (речен), автомобилен, интермодален, градски, въздушен и железопътен транспорт;

√ Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България (2009 г.).



izoterapiya-kak-sredstvo-sociokulturnoj-adaptacii-doshkolnika.html
izotermicheskogo-transporta.html
izrail-izrus-izruscoil-05102012-pensii-izrail-razvitoe-gosudarstvo-strani-sng-silno-otstayut.html